Това не е нещо далечно или скрито в другия край на света. То е в нас, когато му разрешим, когато имаме смелост да се отворим и разровим, там под страхове, предразсъдъци, чужди очаквания, и нечии думи е Себе си. Чакащо, отново да поеме дъх. Ние сме Себе си, когато се чувстваме завършени, пълноценни и обичани, на мястото си, нито по-напред, нито по-назад, и това е свързано с вътрешна тишина, и спокойствие, дълбока цялостност, а не трепет и нетърпение.
Някои питат как да намерим Себе си, като вече сме ?
Когато играем роли, не изразяваме мнение от страх да не бъдем отхвърлени, комплексите ни притискат да се затваряме, а чуждото мнение ни кара да се хвърляме изнурително в десетки посоки, често дори противоположни, ние не сме Себе си.
Себе си е синоним на свобода, нашата отвореност и искреност към другите най-силно отразява къде се намираме по пътеката на това търсене. Себе си е когато се удивляваме и смеем искрено, в мигове на безвремие сред природата, когато творим от дълбокото на сърцето си, когато правим чисто наши си неща с неподправено удоволствие, когато танцуваме, забравяйки че го правим. Ако сте забелязали, усещането за време отсъства в тези мигове. Попадаме в това състояние тук-там, но бързаме да го загубим заради „външни” обстоятелства, предубеждения и внушени представи. Ще станем пълно Себе си, когато вече няма нужда да напускаме това състояние, когато се обичаме, такива каквито сме и това стане естествено обстоятелство, като дишането. Когато предубеждението, че трябва да правим нещо конкретно за да бъдем обичани отпадне !