Когато една Жена обича, тя знае...   Загубих съпругата си през есента на 2004 година. Бракът ни продължи само 7 години. Последните 2 от тях прекарахме по болниците, в отчаяна борба срещу рака. Която в крайна сметка загубихме...

По време на съвместния ни живот, за всяка годишнина от сватбата ни, съпругата ми правеше по една снимка, на която сме двамата. След това я слагаше в красива рамка и я окачаше на стената в хола.

- Нека да ги има! Те са цветните сенки на нашия живот... - казваше тя всеки път. И когато почина, имахме седем такива снимки.

Една нощ през 2003-та, направих голяма глупост. Най-голямата грешка в живота ми - изневерих й. А в същото време, почти непрекъснато й се кълнях, колко много я обичам и че ще й остана верен завинаги...

Две седмици преди тя да почине, отново й го казах. Тогава тя ме погледна, засмя се някак странно и отвърна само:

- Зная...

Една вечер, някъде преди около месец, както обикновено си бях сам вкъщи. И отново се загледах в закачените на стената наши снимки. Тогава за пръв път забелязах, че в долния край на всяка рамка има издълбана по една буква:

В – И – Ж – О – Т – З – А

Само това беше успяла да изпише. Годините не й бяха стигнали, за да довърши надписа. В първия момент дори не успях да го разбера. Но предполагам, че е щяло да бъде нещо, като: ~ ВИЖ ОТЗАД ~ или подобно на него.

Веднага повдигнах всяка една от рамките и погледнах стената зад тях. Но там нямаше нищо… Докато се чудех как да тълкувам всичко това, изведнъж сякаш нещо ме жегна. Бързо свалих всички рамки от стената и започнах трескаво да ги разглобявам. Бях абсолютно сигурен, че има защо...

И… ето, че не бях сгрешил! Трудно ми беше да повярвам на това, което виждах – на гърба на всяка снимка имаше прикрепено по едно писмо! За всяка година, която бяхме прекарали заедно, съпругата ми беше написала прекрасни мили думи за мен, преливащи от нежност и любов... Пликът, който излезе от снимката за 2003-та година обаче, беше черен! А на листа, който извадих от него, пишеше:

~ 14 март 2003г. ~
"Днес очите ти ме погледнаха така, сякаш си докосвал друга… Не е нужно да ми казваш. Зная го..."

~ . ~ . ~

Сега годината е 2008- ма. Минаха 4 години, откакто я загубих. И 5, откакто й изневерих. Боли ме много сега, душата ми се къса сякаш...

Макар и късно, вече го осъзнах:
Жените знаят, разбират, усещат, когато мъжете им направят подобна глупост! Просто исках да го споделя с вас...

~ . ~ . ~

Историята е действителен случай
Автор - анонимен

                      източник:svejo.net  

Точно че е от svejo.net ме кара дълбоко да се съмнявам в достоверността му. И ми се струва до болка познато....

gothic незнам колко е вярно....но ме накара да потръпна...може и да е художествена измислица...незнам)

Поздрави!

Но ако нямаше смърт, може би нямаше да заговори съвеста в него.

priqtel12 стана ми тъжно...за самотата на човека...и за голяматаим...кратка любов....ако е истина де)

Стеф...може би не смъртта...а самотата и мъката го кара да види грешката!...а кой ли не греши..хубаво е когато навреме човек се осъзнае...

но има далеч по-лоши очи от тези на мъж направил глупост

например на мъж, който иска в момента да докосва друга

веднъж са ме поглеждали с такива очи и добре, че не може да се убива с поглед

bestregards да!може би този поглед не се забравя никога!!...

винаги, винаги, винаги една жена усеща предателството!