Моята баба, която е стара балканджийка и в момента е жива на 96 години веднъж ми разказа, как са живеели хората на село едно време. Тя ми разказа, че когато на някой от селото му се случило нещастие, цялото село се вдигало да го подкрепи. Имало един случай, когато на някакъв човек се издавили всичките овце. Това е било целия му поминък. Тогава той взел едно въже и тръгнал към гората да се беси. Съселяните му го спрели, хванали го и започнали да минават от къща в къща. И от всяка къща му давали по нещо, кой агне, кой козле, кой теле. Така накрая човека завършил с повече добитък отколкото първоначално имал. Това е било истинската „социална държава“, при която човек помага на ближния си когото познава, а не днешното държавно насилие и чиновнически произвол които отнемат от тези които работят и дават на други, които не искат да работят само защото отговарят на определени „социални критерии“. В старата жива и органична селска общност няма как лентяите да получат нещо, но се е помагало само на честните и трудещите се хора, когато изпаднат в беда. При това без закон и писани правила. Просто хората са постъпвали по сърце, съвест и според добрия пример който са видели от дедите си.

Баба ми разказва също, че когато някой започнел да строи къща, купувал само пироните, а другите му помагали да събере и издяла греди от гората, и да направи кирпич от глината на двора, както и цяло село се  вдигало да му строи къщата. Така дори и най-бедните са имали свой дом без поробване към банките за остатъка от живота си. В днешното време на индивидуализъм и себичност сме изгубили тези реалности, затова сме поробени в една система в която заробването към банки и кредитори задушава и строителството и свободата на развитие.

И ако някой иска да види какво е било това нещо цяло село да се събере да строи за свой съселянин ви предлагам следното видео в което можете да видите какво е способна на постигне една сговорна дружина от амиши само за 10 часа работа:

Размислите и изводите ще оставя на вас самите.

Източник: krasivdom

Elenche i pri nas beshe taka nqkoga , no sega sega e ujas i to golqm -tova koeto amerikancite koito idvat tuk po vreme na cdemokraciqta sa se chudili kak ei takavzima 100 a harchi dvesta i kak taka vseki si ima kashta -pokriv nad glavata lichno negova bez da e na kredit , no uspqha da ni nakarat da sme na kredit , zashtoto ni nakaraha da se vliubim v neshta koito ne sa jizneno vajni i da obichame poveche ot vsichko an sveta seebe si -tova mu kazve v bg sebeliubie ili egocentrichnost , ta eto za tova se poalqt , slagat si vajeto na gushata - zashtoto povqrvahme v amerikanskite ideali - demokraciq , ama na kukovo lqto

gabar4eto, за съжаление има много истина в думите ти.Скоро разговарях с моя приятелка-рускиня, която живее в България вече 6 година...Тя сподели с мен, че това, което и се вижда много странно, но и много хубаво е , че много от българите имат свой дом...някои и повече от един.Казва ми - "В Москва не всеки има дом...и ние заприличахме на американците...всичко на кредит"...на мен ми е много жално, че изоставихме китните ни и красиви села безлюдни...но как да отидат млади хора да живеят там, като няма никаква икономика?Имаше преди време в селата и фабрики и училища и детски градини ...а сега и църквите са порутени!!!

"Това е било истинската „социална държава“, при която човек помага на ближния си когото познава, а не днешното държавно насилие и чиновнически произвол които отнемат от тези които работят и дават на други, които не искат да работят само защото отговарят на определени „социални критерии“.

"В днешното време на индивидуализъм и себичност сме изгубили тези реалности, затова сме поробени в една система в която заробването към банки и кредитори задушава и строителството и свободата на развитие."

Избрах двете цитирани мисли от тази красиво написана и илюстрирана "писаница" (по Димитри Иванов), за да покажа, че авторката вярно описва някои важни особености на близкото минало и на сегашното време. Едновременно с това обаче на текста му липсва научната точност. Например описваната някогашна идилия не е "социална държава", а е остатък от характерната за южните и източните славяни общинна собственост върху земята, която е била икономическата основа на описания патриархален бит. Също така, основната характеристика на сегашното време не е "държавно насилие и чиновнически произвол", а е реставрираният капитализъм в неговата най-уродлива компрадорска форма.

"заробването към банки и кредитори" не е самостоятелен феномен, с който обикновено оневиняват капитализма, стоварвайки всичките му злини върху банките. Те са само момент от битието на съвременния капитализъм в етапа му на развитие, характерен с господството но финансовия капитал.