На Моите синове

Синовете ми вече пораснаха,
моите малки сладки деца.
Детските рани отдавна зараснаха,
а пък аз вече съм с очила.
Помня първите бебешки дни,
помня първите бебешки крачки,
помня първите детски игри,
помня първите детски играчки.
Колко топки спукахме заедно
колко плакахме,че ни боли
пихме хапчета,прахчета не едно
бихме инжекции с големи игли.
Заедно ядохме първите банички
задължително бяха с боза.
Бършехме сълзи,превързвахме ранички
питахме за това и това.
Колко двойки ни пишеха само,
колко пъти ни нямаше в час.
Тате удари едно рамо
ще премина в горния клас.
Пяхме с Manowar пяхме с Metalica
пяхме с Ъпсурт и Хиподил,
бяхме Батман играхме в "Титаник"
те бяха Зоро аз доктор Злобил.
Преживяхме и първите тръпки
аз не толкова колкото тях.
Те вървяха по моите стъпки
все едно аз след мене вървях.
Заедно правихме първите грешки
ядохме бой,ах как само боли.
Заедно гледахме с насмешка
и обещавахме да сме добри.
Пихме заедно пъврата бира
после не толкова заедно други неща
някой цигара не се ли намира
ний не сме вече малки деца.
Няма ги вече моите момчета
има ги вече моите мъже
няма ги вече малките детски крачета
има ги силните мъжки ръце.
Летят годините като стрела,
летят и безвъзвратно отминават,
но спомените пък са точно за това
за да ги има и за да остават.

Да са ти живи и здрави! Но и да запазят детето в себе си! :)))

благодаря...но аз имам дъщери....това пожелание и стихотворение /което не съм писала аз ;)/ е за мъжките майки...от една женска)))...майка))...

и добре го е измислила майката тогава, но сега защо ги колят горките петли?!?
Последната снимка е много брутална! :(

Хаахааа, ами да са ти живи и здрави дъщерите! :)))

Благодарности от един мъж!
Не е ли малко варварска тази сеч на петльови глави на всеки петльовден?
Щом е петльовден да му се направи най-доброто на петела,
не брадва върху шията му....