Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.08 21:43 - ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ХУБАВИ ДУМИ...СМЕНЕНИ С ЧУЖДИЦИ!
Автор: lubima Категория: Регионални   
Прочетен: 9269 Коментари: 9 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image 

"...Я ми кажи на български как се вика „партньор“? - Райна се ококори.
- Партньор?! Ами партньорът си е партньор... ох, не мога сега да се сетя... Мъжът ми е мой партньор! - викна тържествуващо. - Ти и баба Рада сте партньори!
- Не ти казвам да ми го обясняваш, а да ми кажеш думата на български, можеш ли? - не я изпускаше Вангел.
- Чакай, ще се сетя... Спътник... Сродна душа... либе... - нещо ѝ трепна извътре.
- Боднаха ли те думите? Хубави са си нашите, нали?
- Хубави са! Питай ме пак!
- Талант как е?
- Дарба!
- Хубаво. А какво е концентриран?
- Концентриран - внимателен не е ли?
- Не е!
- Такъв, който... е събран в едно нещо.
- Съсредоточен му се вика на това. Чуваш ли каква умна дума е? Съ-средо-точен.
- Не бях се замисляла, питай още.
- Имам няколко любими. Креативен какво е?
- Ами такъв, който измисля, умен...
- Творец, Райно! Който твори. А информация на български как ще рече?
- Е, тук ме разби, информацията си е информация... чакай... знание! - обяви тържествуващо.
- Нищо подобно! Телевизията и компютърът те информират, така ли е? Там знание няма. Те само те уведомяват за нещо. Дават ти сведения къде какво се случва и това е! Ако искаш да придобиеш знание, учиш, ходиш на училище, четеш... не се просто уведомяваш. За жалост, на света вече му стига да е уведомен, не - да знае.
- Харесва ми това с думите, искам още!
- Комуникация какво е?
- Да си говорят хората...
- Така, де, баба и внуче, като си говорят, какво правят?
- Общуват... нали?
- Ето я друга мъдра дума. Общение има, приобщаване, общност, нещо общо и заедно се случва, затова е общуване. А хармония как е?
- Баланс!
- На български питам как е!
- Равновесие...
- Можело значи. А характер как е?
- Характер ли? Че това не е ли българска дума?
- Не.
- Не знам... Нали все казваме - добър характер, лош характер, този е с тежък характер, според характера на човека...
- Ето ти добър пример как една чужда дума е толкова як плевел в нашия език, че вече няма изкореняване. А нашата си дума е далеч по-кратка, удобна и звучна.
- И как е характер на български?
- Нрав.
- Всъщност я знам тази дума. Хубава е...
- Повечето хора я знаят. Те и баба знаят, че са имали, ама не я помнят. Традиция как е?
- Традицията си е традиция! Пълно е с книги за български фолклорни традиции.
- От това най ме боли, Райно! Такива книги трябва да са хранилища, убежища да са на народната памет. А в такова заглавие само думата „български“ е наша. Традиция значи „предание“, нещо предавано от уста на уста, прескочило векове. А фолклорът какво е?
- Не знам вече... Криво ми е да те слушам...
- Ще слушаш! Дано разбереш докъде я докарахме, фолклорът е на-родната памет, може да се рече и „народност“. Това са ни народните песни, народните приказки, народните хора, народните обичаи... И баш на тая памет българите изгубиха българското име и му туриха ново - фолклор... Още да питам ли?
- Питай.
- Енергия как е?
- Сила! - усмихна се Райна.
- Браво, Райно, има хляб в тебе! Има надежда!
- Е, да, ама не звучи същото, не е съвсем като енергия.
- Нима?! Чакай да те питам още нещо. Напоследък много говорят за „негативни енергии“, много е модерно. На български как е?
- Шегуваш се!
- Никак! Питам те, как е? Какво правят някои кукери, като обикалят и дрънчат с хлопки и чанове?
- Гонят злите сили... - тихичко рече Райна.
- И къде са тези зли сили?
- Навсякъде. По къщите, по хората, в мислите им.. .в думите им...
- Та как, викаш, било „негативни енергии“ на български?
- Зли сили... не е възможно...
- Такааа. Това е стар народ, Райно. И езикът му е стар. И няма как в един стар език да няма думи с насъщно и изначално значение. Важни са тези думи - те седят в основата на една памет. Там е изворът, от където идат приказките, преданията и обичаите на един народ. От където иде истината за неговата история. Стари думи - от старо злато, с голяма сила в тях. Да ти кажа и за хората, дето твърдят, че не било на български същото. Та те дори не си познават езика! Питай ги такива хора, както аз те питах сега тебе, кое как е на български. Няма да ти рекат, ще ти се ядосат. Но не от друго, а от безсилие, защото не знаят.
Я се опитай да си представиш езика като една песен. Звуците в нея играят по техен си начин и създават тяхна си музика. Знаеш, че не може една песен да бъде преведена дословно на чужд език. Думите могат да имат съвсем еднакъв смисъл, но играта на звуците ще се препъне. Ще се препъне равновесието. Новите думи ще тежат по друг начин, друго ще им е хорото на тях. И ще вземат да я килнат песента. Просто думите на всеки език звучат различно. Защо ли? Защото всеки народ си има негова памет и нрав и различно се е движил напред. Ама да се върнем сега на нашата песен. Опитай се да заместиш в „Хубава си, моя горо!“ десет думи с английски със същото значение. Или поне пет. Или дори само една. Веднага ще прозвучи фалшиво, нали? Нещо ще се изкриви. Ще приспи ли някой детето си с такава песен? Магда ти е рекла, че човекът има корен - онова нещо,
което е памет на род и народ. И че в него е силата ни, волята ни за живот. Родният език, на който като деца проговаряме, е неразделна част от този корен. Той е жив! Какво му се случва, ако го мърсим постоянно? Или ако просто го пренебрегваме... Обичта и омразата са две страни на отношението, така ли е? Знаеш как работи тази сила, нали? Ако обичаш един човек, той си е добре около тебе, има си нужда от тебе, търси те. Ако го мразиш - той боледува и гледа да се махне от тебе, далече да е, да не го заразиш с лошотия. Но ако спреш да го забелязваш или го забравиш, може да умре! Защото забравата е липса на всякакво отношение. Тогава човекът остава непотребен. И залинява... Така е и с езика. Има хора, които го обичат, ползват го и се грижат за него. Има други, които не го долюбват, смятат го за беден и грозен. Но има трети, за които е непотребен и стар. И не си служат с него, не го и познават. Те са най-страшните и най-опасните! Защото не го правят от омраза, а от незнание. Който не знае, няма отношение. Когато не познаваш някой достатъчно, как да го обичаш и да се грижиш за него? Той ти е непотребен, нямаш нужда от него в твоя свят... И точно така умира един език..."
-----------------------------------------------
Благодарности на Milka Serbezova-Velikova



Гласувай:
14
1



1. barin - За съжаление българските думи се ...
17.08 06:09
За съжаление българските думи се изместват от чужди. Поне там, където има еквивалент трябва да си употребяваме нашит.
Поздрави!
цитирай
2. mt46 - Поздрав!
17.08 12:08
Много добър текст! Предразполага към... крИативност...
цитирай
3. germantiger - ...
17.08 19:05
Да и Не

Да - великолепно подбрани примери, добре разказни, мило, топло и приятно. Замърсяването на българския език, а и на всички други европейски с чуждици е наистина опасно и понякога отвратително!

Не - българския език е по-беден език като словно богатство от примерно английския, германския и руския - тези които аз владея и е нормално да е така, защото те са световни езици. Освен това в българския има маса думи от латински, както във всички евроезици впрочем. Отделно модерни думи като интернет, постинг и компютър например няма как да бъдат заменени - за тях подобен постинг е ирелевантен (с изв. за уждицата).
цитирай
4. tres1 - Въпроса не е само за думите, а за езика - бясно невежество
17.08 19:40
Кратко резюме за тези, които не обичат дългите писания

Човешката реч е най-големият информационен код и с него не могат да се правят никакви фалшификации, защото се употребява от изключително много носители във всеки момент. Структурата / граматиката / на езика се явява един от най-трайните компоненти на речта. За основни промени на граматиката са необходими цели хилядолетия. Затова структурата / граматиката / на езика най-вярно определя произхода на даден народ и е гарант за истинността на другите доказателства, най-вече поради факта, че не може да се фалшифицира – беше обяснено защо. Ето как българският език определя произхода на българите :

Езиците по света са два вида – синтетични и аналитични. Като развитието е от синтетизъм към аналитизъм. Това се постига, чрез влиянието на аналитичния език над синтетичния. Българският език е аналитичен и през цялото си съществуване се движи всред синтетични езици, върху които има влияние. Почти всички балкански езици търпят въздействието на българския. Така наречените прабългари също се движат само всред синтетични езици. Езикът на прабългарите не е бил синтетичен, защото няма как само за няколко века да мине към аналитизъм. Прабългарите, по-осезаемо, идват през 7 век на Балканите. А в писмените паметници на средновековна Дунавска България, вече от 15 в. се забелязва цялостен аналитизъм. Има отделна глава в написаното по-долу, където този факт се коментира.

Разбра се, че прабългарите не са били няколко десетки хиляди, а много повече. Траките също са претърпели аналитично влияние от тези преди тях на полуострова – пеласгите. Или имаме аналитичен тракопеласгийски език, който влияе върху другите. Прабългарският е наследник на тракопеласгийския, защото тръгвайки от Балканите на изток в Азия и по-късно завръщайки се, той не среща друг аналитичен език. Или няма как на Балканите да бъде привнесен аналитичен език отвън. Всички езици, които са си имали работа с тракопеласгийския, както и с прабългарския / като негов вариант / и до ден днешен не са преминали към аналитизъм, въпреки че имат придвижване в тази насока. Единствено персийският е минал към аналитизъм, но това е по-осезателно чак през 6 век от новата ера.

Естествено, има и други индоевропейски езици, минали към аналитизъм, като германските и романските, но те не са имали големи взаимодействия с българския и преминават, по-осезаемо, към аналитизъм много по-късно. Индийският “хинди” също е минал към аналитизъм. Но и за него не е доказано, че е имал големи взаимодействия с българския. Освен това, този език стои малко встрани от Памир, докъдето са стигнали българите. Тук в нашия район – на Балканите, само съвременният български език е с цялостен аналитизъм. Този факт ясно говори, че българският език е наследник на тракопеласгийския и че българите са тракопеласги. Защото аналитизмът в съвременния български език няма откъде другаде да дойде освен от езика на пеласгите и траките. Като чрез закона, по който се развиват езиците и езиковата ситуация, в миналото и днес, може приблизително да се определи времето на формиране на българите. Между 15 – 10-то хилядолетие преди новата ера - тук на Балканския полуостров, колкото и чудно да е за някои. Това показва законът, по който се развиват езиците. Както и езиковата ситуация, в миналото и днес. Човешката реч е най-голямата информационна система и никога не лъже. Стига да се разглежда правилно, затова прочетете внимателно написаното по-долу!
следва продължение ........
цитирай
5. raders - Нормално е. Всички езици умират и ...
17.08 21:27
Нормално е. Всички езици умират и след време човечеството ще заговори само на един език. Колкото и еретично за звучи, това някога ще стане. И няма как да се избегне, за съжаление. Планетата е твърде малка за да се обслужват стотици езици. Умрели са такива езици, като латински, древногъцки, древноегипетски, дори старобългарски, така че свиквойте! Думата имат потомците, а те са по-практични.
цитирай
6. apostapostoloff - Пропуснала сте нещо:
18.08 11:50
- Как е на български "уау"?
- Леле!
цитирай
7. wonder - Хубаво е да се напише отдолу, че т...
18.08 11:52
Хубаво е да се напише отдолу, че текстът е на Розмари Де Мео от книгата ''и "Господарката на Господ".
цитирай
8. lubima - apostapostoloff. . . . "УА...
19.08 22:57
apostapostoloff ...."УАУ" за мен си е ....ВЪЪЙЙЙЙ))))...и доста бургазлии биха ти го казали същото...
цитирай
9. apostapostoloff - Е, за мен най- хубавата българска
23.08 10:27
дума за партньор е "тъпкач", ама това вече е друга тема...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubima
Категория: Регионални
Прочетен: 1317790
Постинги: 461
Коментари: 2390
Гласове: 17881
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930