Живеел някога един мъдрец в Индия. Той бил безмерно богат, защото знаел как може да се постигне щастие. Минавало време, царе и първенци идвали при него за съвет а той казвал винаги само едно: - Остави това... и то е преходно. Веднъж дошъл при него великия везир от източното царство и го попитал: - Моят господар е отчаян. Дори и при теб не иска да дойде, защото го е обзела дълбока тъга. - Можеш ли да отидеш при него и да му помогнеш? Мъдрецът отговорил: - Мога да му помогна, няма смисъл да ходя при него - той сам може да си помогне, макар че ще му е трудно. - Кажи му да постои в напълно тъмна и тиха стая 3 дни. Подавайте му само вода, но в никакъв случай не и храна през тези 3 дни, ще ви моли да излезе, но не го пускайте до залеза на третия ден. - Просто го оставете на спокойствие и сам на себе си. Везирът отишъл и направил каквото го е посъветвал мъдрецът. Разказал му за мъдреца и съветът му. Предложил на Царя да се затвори за 3 дни в тъмна и тиха стая и понеже царят страдал истински, какво по-лошо би му се случило и приел. На първия ден царят почти полудял... блъскал по стените, крещял, обиждал всички от царския двор, дори и везира. Везирът стоял неотлъчно до вратата му и както го е посъветвал мъдреца, през тесен процеп във вратата - му давал само вода. През нощта царят сънувал отрупани с най-вкусна храна маси, пищни пирове. На следващия ден царят се събудил отново със старата си тъга... молел и увещавал везира да го пусне, но везирът, съобразявайки се със съветите на мъдреца останал непреклонен. Останал напълно безсилен царят се разридал горко. Дори и на везира му е станало тъжно от плачът в стаята обаче не се пречупил. На третия ден, без да е сънувал нищо, царят се събудил и открил, че не мисли за нищо. Пълна тишина обземала съществото му. Самият той сияел от тихо щастие, което тържествувало у него.
Везирът му отворил вратата точно на третия ден по залез слънце както го е посъветвал мъдрецът.
Царят бил напълно променен. Лицето му сияело и спокойна усмивка го озарявала.
Царят казал:
- Искам да посетя този мъдрец и да му се отблагодаря подобаващо.
Везирът направил нужното и го отвел при мъдреца.
Царят му казал.
- Давам ти царството си и всичко в него.
Мъдрецът отвърнал:
И това е преходно.