ПЕТЪК 13 ФАТАЛЕН ДЕН......


 Не такъв се оказа за мен обаче!
 Никога не съм била суеверна, но това че първия ми работен ден, в нова непозната за мен сфера, съвпадна точно с "любимия" на фаталистите ден малко ме стресна!
 От вълнение пристигнах половин час по-рано от уреченото време, но за сметка на това колежката която трябваше да ме посрещне закъсня с половин час))
 "Споко" - казах си!и небрежно започнах да се разхождам из огромния магазин.Мислейки че на никой няма да му направи впечатенвие разходката ми около  щандовете,но уви...))))
  Бъдещите ми колеги виждаха в мен потенциален клиент и ме обсипваха с внимание!
 Реших да си купя шоколад и да се скрия в някой по-забутан ъгъл на огромното хале!Точно избрах едно по-безлюдно местенце и забелязох русата главица на колежката си!
 Посрещна ме доста радушно, първо разбира се ми показа кафето, където накратко се поопознахме и се запътихме към работното ни място...!
 Предстоеше, да ме въведе в работата...говореше за някакви сложни кодове, които впоследствие се оказаха баркодове, които схаванах с лекота!И така "целодневното ми обучение" приключи за около 30-40 мин и минахме към опознавателната част....
За кратко време ме представи на всички близки колеги и колежки от сектора!А аз от вълнение запомних само две - три имена )))
 Целия работен ден мина в положителни емоции и разбира се шоколада беше забравен в чантата ми))
 А колкото и да ми беше интересно и забавно края на работния ден дойде и двете с русокосата колежка бодро тръгнахме към изхода...
 Спря ме усмихнатия глас на една жена от охраната, чието име беше едно от малкото които запомних))
 "Проверяваме чантите на служителите, когато си тръгват" - малко стеснително ми обясни тя!
 "Разбира се" - усмихнато и отговорих и широко отворих всички прегради на чантата си....
 "М--ммм-ммм....имаш си шоколадче ;-)?" - чух закачливия и глас....
 Погледнах в разтворената чанта...и ооо Ужас....
 Аерошоколада се беше разтопил, протекъл и хууубаво размазал по всички джунджурийки, които могат да се намерят в една дамска чанта.Разбира се аз вече инстинктивно бях бръкнала да го извадя, но резултата беше старателно омацани ръце и ръкави ...ааа как мразя да си цапам ръцете....особенно с нещо лепкаво и сладко!
 Пфу...конфузна ситуация....
 Но русокосия ми ангел-спасител ми подаде съвсем чиста мокра кърпичка...
 Докато старателно почиствах ръцете си от шоколада край мен минаха колеги които също приключваха с работния си ден
...."Еееее.......хайде да ти върви по шоколад)))..." - намигвайки ми подвикнаха за "Довиждане"....
 Усмихнах се, погледнах веселите лица на всички около мен...и едва успях да хвана еднъ забързана мисъл....
   ........"Еее какъв ти фатален ден!!!" - ми се искаше да извикам...
 Не фатален емоционален беше за мен...
  Дано наистина да ми върви по шоколад...та дори и да е разтопен)))).....