Винаги е удоволствие да чуеш думите на човек, който видимо си обича работата и се стреми да бъде по-добър в това, което прави. Още по-удивително е да чуеш такъв всеотдаен човек, който има богат житейски опит, който е истински майстор в занаята.

Това е причината, която ме подтикна да запиша и цитирам част от думите на Трендафилка Немска, от интервюто с нея в предаването „Денят започва с Георги Любенов“, по телевизия БНТ1 на 5 януари тази година.

„Разказвайте сега, колко години в телевизията? (интервюира Георги Любенов)
От тези шейсет години четиридесет и пет съм работила тук. Шейсет и шеста година постъпих. Постъпих като звукооператор, такава длъжност вече няма в телевизията. Но постъпих като звукооператор, защото просто нямаше място за музикален оформител, каквато исках да бъда. Но в последствие някак си, колегите явно са ме наблюдавали и решиха, че мога да стана тонрежисьор и ми предложиха, това самия моя шеф. А до тогава бяха само мъже тонрежисьорите. Така че мога да кажа, че съм първата жена. След мен вече много колежки имаше, и така.

Каква е разликата между тон режисьор и звукорежисьор?
Никаква, просто едното е руска транскрипция, а другото германска. Тон и звук, едно и също е, няма грешка. В киното обикновено звукорежисьор казват, но ние сме приели в телевизията да бъдем тонрежисьори. Но същото е, няма разлика.

Телевизията, разбира се, тръгва чернобяла – естествено, а става цветна. Тръгва моно, пък става стерео. Много технологични промени. Питали ли са ви, какво толкова работи тонрежисьора?
Да, много пъти са ме питали. Зад всяко предаване стои тонрежисьор, той е един посредник между източника на звука и зрителя. Този източник, а може да са и много, се смесват в един смесителен пулт. Качествата на тонрежисьора – подготовката му, вкуса му, интелигентността му. Всичко това оказва влияние върху това, което се изработва, образно казано от ръцете му.  Но това е един слухов анализ, който се прави от тонрежисьора.

Сега има много вицове – звукорежисьорът, който работил пък накрая оглушал и не чува. И те казват пък нашия глух звукорежисьор бе, нищо не чува.
Може би има такива случаи, но трябва да ви кажа, че с годините моя слух стана все по-остър и чувам абсолютно всичко!

А, добре, а като гледате телевизия сега всичко ли чувате, всичко? 
Всичко чувам и лошото е, че всичко чувам! И чувам много неща, които не ми харесват. Съжалявам да го кажа. Не че няма много хубави неща, не че няма много хубави и талантливи млади хора, които чудесно се справят. Аз съм ги поздравявала за това, което са правили, но мисля, че общо взето нивото някак си спада, специално говоря за звука. Някак си това ниво на аналоговия сигнал, който ние сме постигали навремето, като че ли падна.

А защо е така, какви са причините за този феномен. Много хора казват, че по хубав е аналоговия носител, защо?
Съвсем различен е цифровия сигнал, но не това е причината. Аз не говоря точно за техническата страна на нещата, а за човешката. За човека – тонрежисьора, за личността. Този човек, който е с музикално образование, подчертавам го не случайно. Който прави един слухов анализ на това, което се случва. Който умее да го балансира. Има един хоризонтален баланс, има един вертикален баланс. Всичко това се прави благодарение на слуха на тонрежисьора, и вкуса. Не може да стане баланс в проценти! Сто процента флейта не може да звучи както сто процента оркестър. Или сто процента човешки глас говор и сто процента музика. Музиката се възприема много по-лесно от човешкото ухо.

Тоест тя трябва да бъде по слаба?
Трябва да бъде, и това колко по-слаба да бъде музиката го прави тонрежисьора.“
 
.......................
Това е само откъс от интервюто.
Стремих се да запиша коректно и подходящо думите, за да съхраня достоверна паметта. Моля ви, ако прочетеното ви е било интересно, не пропускайте да чуете цялото интервю на Трендафилка Немска.

Вижте и чуйте, защото дори уж точните цитати винаги са само откъс от оригиналът, който винаги е неизмеримо повече.
https://bnt1.bnt.bg/bg/a/edna-ot-legendite-na-san-stefano-trendafilka-nemska