Постинг
20.09.2009 10:06 -
Една тъжна история.
Тези снимки са направени в Украйна. Шестте фотоса показват как малка птица се опитва да спаси своят умиращ спътник в живота. Случаен минувач заснел затрогващата сцена и по - късно продал на скромна цена снимките на френски вестник. Всички броеве на изданието, в което били отпечатани се изчерпали за рекордно кратко време. Много от читателите на вестника се свързали с редакторите му, за да споделят, че материалът е предизвикал истинска мъка в тях, накарал ги е да се замислят за живота си и да преосмислят доста неща...
Една истинска любов между птици успя да събуди човечността в доста хора...
Това са последните мигове на тази малка птица. Загубила сили, тя пада на земята.
Разтревожената и половинка я следва неотлъчно.Носи и храна, обикаля около нея и се опитва да и помогне.
Когато и последните сили напускат партньора и, тя се опитва да го повдигне.
Осъзнала, че въпреки грижите, най - близкото и същество я е напуснало, птицата започва да плаче...
...да обикаля край нея и да крещи от мъка...
Скоро тя ще отлети завинаги и те повече никога няма да бъдат заедно. Това е мигът на последното сбогом, мигът в който пътищата им се разделят и умира една голяма любов.
Понякога оценяваме какво сме притежавали едва когато го загубим напълно и безвъзвратно. Рядко си даваме сметка колко лесно пропускаме ценните моменти. Когато се обърнем назад, с надеждата да си ги върнем установяваме, че безкрайно сме закъснели...Понякога нещо толкова тъжно и красиво пречиства душите ни и ни дава втори шанс. Не го изпускайте!
Една истинска любов между птици успя да събуди човечността в доста хора...
Това са последните мигове на тази малка птица. Загубила сили, тя пада на земята.
Разтревожената и половинка я следва неотлъчно.Носи и храна, обикаля около нея и се опитва да и помогне.
Когато и последните сили напускат партньора и, тя се опитва да го повдигне.
Осъзнала, че въпреки грижите, най - близкото и същество я е напуснало, птицата започва да плаче...
...да обикаля край нея и да крещи от мъка...
Скоро тя ще отлети завинаги и те повече никога няма да бъдат заедно. Това е мигът на последното сбогом, мигът в който пътищата им се разделят и умира една голяма любов.
Понякога оценяваме какво сме притежавали едва когато го загубим напълно и безвъзвратно. Рядко си даваме сметка колко лесно пропускаме ценните моменти. Когато се обърнем назад, с надеждата да си ги върнем установяваме, че безкрайно сме закъснели...Понякога нещо толкова тъжно и красиво пречиства душите ни и ни дава втори шанс. Не го изпускайте!
ДА ДОСТИГНЕШ СВЕТЛИНАТА - ТАНЯ И...
СПАСКА ГАЦЕВА - СТИХОВЕ ЗА ПРОЕК...
ДОЙДОХ СИ ВЕЧЕ - СПАСКА ГАЦЕВА
СПАСКА ГАЦЕВА - СТИХОВЕ ЗА ПРОЕК...
ДОЙДОХ СИ ВЕЧЕ - СПАСКА ГАЦЕВА
че не сме птици.....
цитирайgothic не не е жалко!жалко е , че често забравяме човещината/ а уж сме хора...../..
цитирай
3.
nikita6864 -
;-((
20.09.2009 10:13
20.09.2009 10:13
nikita6864 :`(
цитирайlubima...Не знам дали човек е способен на това...:(
цитирайgothic не искам да повярвам, че не е способен...но последните думи от поста...са самата истина....колко рядко оценяваме хубавото което ни се случва...? и колко често вземаме приятните неща за даденост...докато не ги загубим...тъжно е...а не искам да ми е тъжно)
цитирайи аз не искам да ти е тъжно....Наминавай към мен от време на време. Ще има хубава музика, която надявам се, няма да ти позволи да тъгуваш дълто :)))
цитирайgothic :)) благодаря за поканата...никога не те пропускам...знам, че при теб е весело...и уютно...и има толкова нежна и приятна музика))
цитирайи колко е закъсняла тя,когато се сетиме че вече не можем да помогнем!Нагледал съм се на такива моменти и не мога да се примиря,когато с бездействието си сме стигали до момента от снимките!Смъртни сме,но разумът ни задължава да направим така,че всеки да може да извърви физическият си път на земята,без пререждане,а по редът на живота!
цитирайka4ak....а колко мъничко трябва за да направим някой щастлив...и да повярва отново в красотата на живота....
цитирайНие, хората, често не разпознаваме зова за помощ, излъчван (не изречен, а точно излъчван) от най-близките ни същества. Наричаме го с други имена (каприз, инат...) и го подминаваме. Докато не стане прекалено късно...
цитирайmamas най-лошо е да го "кръстим" така....каприз....или инат...странно....защо винаги най-близсите си раняваме...
цитирай
13.
анонимен -
Разплаках се
20.09.2009 11:14
20.09.2009 11:14
Трябва да се научим от птиците, от животните на човещина / май трябва да се измисли друга дума/ и на състрадание.
цитирайlubima милото птиче!колко боли когато осъзнаеш, че любимото същество си е отишло от теб!Тъжна историйка..
цитирайdarling наистина думата "човещина" май не е много подходяща...все повече ставаме егоисти...и все по-рядко виждаме болката в очите на човека до нас..
цитирайpepelqnka със сигурност боли....а колко пъти се опитваме да го "върнем" обратно...гордостта ни е по-голяма от болката....наистина има доста да учим от животинките..
цитирайlubima само гордостта ли?.загледани в собственния си пъп не виждаме от какво имат нужда близките ни, а често дори и да видим..се правим, че не ни касае!
цитирайpepelqnka недей така...звучи ...гадничко...наистина ли според теб сме толкова самовлюбени хората...това не искам да го повярвам!
цитирай
19.
анонимен -
Много затрогващи снимки и
20.09.2009 15:06
20.09.2009 15:06
много силни коментари, не искам да ги преповтарям, но съм съгласна с всички. Можем да си вземем поука, че природата е създадена за любов и доброта, а ние сме я замърсили със своята злоба, егоизъм и лицемерие. Дано си вземем урок от тези снимки!
цитирайharvi да...нали всички религии проповядват ...любов и добрина!Но все по-често идолите на хората не са духовни, любовта и добрината почти изцяло отсъстват от ежедневието ни...но все пак...щастливци са тези които запазват тези качества в себе си!
цитирай
21.
анонимен -
Така е.
20.09.2009 16:02
20.09.2009 16:02
Тези дни в много постинги това се коментира - какви примери има около нас и как те формират мисленето ни - съзнателно или не. Такива снимки, като тези, които ти ни показваш, могат да предизвикат хората да се замислят и да отворят душите си за доброто. Но все повече ни залива информация за убийства, кървища, разврат и безочие. Създава са модел на поведение, който проповядва егоизма. А съм сигурна, че във всеки има копнеж за любов, нежност и състрадание.
цитирайharvi и аз съм сигурна в това..
цитирайегоизмът е болест на разума!
цитирайwilla ...не! не сме толкова лоши!!
цитирай
25.
анонимен -
тъга
20.09.2009 17:19
20.09.2009 17:19
Колкото повече опознавам хората, толкова повече заобичвам животните.
цитирайbelamielami верно е ...животните са първосигнални, няма злоба, завист...а само инстинкт! но има и много хора които биха постъпили почти по същия начин като това птиченце...лошото е, че го правим само за близки наши хора...единици са тези които биха подали ръка на непознат човек, и то само заради щастието което ще прочете в погледа му..
цитирай
27.
анонимен -
re
20.09.2009 17:33
20.09.2009 17:33
lubima,Те просто са по-добрите от нас.
цитирайКолко тъга и любов,събрани в тези снимки :((
цитирайнастръхнах.
Те са като хората, не е вярно, че и ние не сме като тях.
Хъм, наистина страхотни снимки!
цитирайТе са като хората, не е вярно, че и ние не сме като тях.
Хъм, наистина страхотни снимки!
lubopitstvo да ...и ние можем да обичаме така всеотдайно....
цитирайlagrima да!колко тъга и колко мъка може да побере едно мъничко птиче сърчице...
цитирайанонимен може би.....защото не са подвластни на нашите малки грехове...
цитирай
33.
анонимен -
. . . животните ни учат на, , човещ...
20.09.2009 21:08
20.09.2009 21:08
...животните ни учат на ,,човещина,,...невероятно...
цитирайТози случаен минувач е минал толкова случайно оттам, колкото случайно папата е станал такъв. Те професионалните фотографи под път и над път можеш да ги намериш.
цитирайvoinyt е професионален да е...важно е че е уловил мига...
цитирайанонимен ;-(
цитирайНастръхнах..няма нищо по- ценно от живота..И колко сме безпомощни, когато не можем да спасим един живот..добър пример за нас хората ..
цитирайmiaa :,(
цитирай
39.
анонимен -
sehenswert
20.09.2009 23:40
20.09.2009 23:40
направо цялата настръхнах докато го гледах
цитирай"добър пример" ли?! Вие, хората, страдате когато партньорът ви в живота си отиде. И плачете. И се грижите със всички сили за него, дори когато знаете, че скоро ще умре.
Хората са добри и състрадателни. Явно тези птички са взели пример от тях.
цитирайХората са добри и състрадателни. Явно тези птички са взели пример от тях.
lubima снимките са правени от професионалист, случаен минувач такива снимки няма да направи. Така че навярн не са направени чак толкова случайно, колкото твърдят. Но иначе снимките са добри, не съм го оспорил.
цитирайpilcho да...хората които обичат..са всеотдайни..
цитирайvoinyt възможно е да са направени от професионалист...важен е момента който са уловили тези снимки
цитирайТъжно е, когато не можеш да помогнеш на близък...
цитирай
45.
krasunata -
Има и тъжни моменти. Има и весели.
23.09.2009 15:59
23.09.2009 15:59
А пък аз и жена ми гледахме пред Народния театър как ято млади врабчета от новото гнездо си пърхаха заедно над един храст и си правеха врабешко парти. Беше супер. Пърхаха за 30 минути като малки колибрита, едновременно, псиукаха във въздуха и се ежеха едно на друго. После отлетяха.
цитирайжалко за пилето... а мен котката ме ухапа пак
цитирайТака е в природата,и ние вероятно сме програмирани така,но... в живота често когато си немощен-вместо обич и грижи,ни нанасят поредната рана...
цитирай
48.
анонимен -
zahar4eto_pz1
05.05.2010 16:41
05.05.2010 16:41
Off mnogo tujna istiria...4estno be horaa...zapo4nah da pla4aa :(:(
цитирай
49.
анонимен -
спасено
23.12.2011 03:36
23.12.2011 03:36
Радвам се, че това лято успях да спася с помощта на един човек едно малко врабченце от удавяне. Разхождаме се с детето ми в близкия детски кът, където има и езеро с лодки и по едно време чувам едно пърхане във водата. Сега като се замисля, май ме привлече първо суматохата от останалите врабци около дребосък. Отначало си помислих, че малкото ще може да се справи (то можеше да лети, но беше тазгодишно пиле), но крилцата му все повече се мокреха и то потъваше... Едва си държеше главичката над водата. Тогава разбрах, че трябва помощ. Отидох и се опитах да го измъкна от водата, но предпазната мрежа на езерцето ми попречи. Дори белега от раната, която ми остана от одраното още ми стои да ми напомня за тази история. Както и да е... Чудих се какво да правя. Видях един от служителите на детския кът и го помолих за помощ. Той веднага се отзова, взе едно голямо кепче и измъкна малкото пиле от водата. Беше живо, но цялото мокро. Човекът го остави на тревата и каза, че всеки ден измъкват от водата я врабчета, я гларуси. Възрастните птици преподавали там уроци на младите как се ловува във вода (във водата имаше жабчета и насекоми), как да се къпят и как да пият вода, но понякога ставах и инциденти. Важното е, човек да не забравя доброто си сърце и да вярва, че може да помогне!
цитирай