Постинг
08.02.2013 23:43 -
Преброих годините си ....
"Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време да живея занапред, отколкото е времето, което съм живял досега.
Имам повече минало, отколкото бъдеще.
Чувствам се като момчето, което получило купа с бонбони. Отначало то ядяло лакомо, но когато забелязало, че са му останали само няколко, то започнало да ги вкусва бавно.
Нямам време да се занимавам с посредствеността.
Не искам да влизам в срещи, където парадират възпалени его-та.
Дразнят ме завистниците, които се опитват да дискредитират по-кадърните, ламтейки за техните места, таланти, постижения и късмет.
Нямам време за безкрайни разговори, безполезно е да обсъждам живота на другите, които не са част от моя живот.
Нямам време да управлявам чувствителността на хората, които въпреки хронологичната си възраст, са незрели.
Не мога да понасям какво правят хората, борейки се за власт.
Хората не обсъждат съдържанието, а само етикетите. Времето ми стана оскъдно да обсъждам етикети. Искам същността, душата ми бърза...
Няма много бонбони в купата...
Искам да живея до човечни хора, много човечни, които се смеят на собствените си грешки, и далеч от такива, които са станали самодоволни и самонадеяни от триумфите си, далеч от такива, изпълнени с чувствота за собствената си важност.
Искам да съм с такива, които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Такива, които избират да са на страната на истината и честността.
Важно е само това, какво прави живота ни ценен за живеене.
Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите.
Хора, които от ударите на живота са се научили да израстват с доброта в душите си.
Да... аз бързам... да живея със силата, която само зрелостта носи.
Възнамерявам да не пропилея нито едно от лакомствата, които са ми останали. Сигурен съм, че те ще бъдат още по-прелестни от тези, които съм изял досега.
Целта ми е да стигна до края доволен и в мир с любимите си хора и със съвестта си.
Надявам се, че вашата цел е същата, защото така или иначе и вие ще стигнете до края..."
/Марио де Андраде/
Имам повече минало, отколкото бъдеще.
Чувствам се като момчето, което получило купа с бонбони. Отначало то ядяло лакомо, но когато забелязало, че са му останали само няколко, то започнало да ги вкусва бавно.
Нямам време да се занимавам с посредствеността.
Не искам да влизам в срещи, където парадират възпалени его-та.
Дразнят ме завистниците, които се опитват да дискредитират по-кадърните, ламтейки за техните места, таланти, постижения и късмет.
Нямам време за безкрайни разговори, безполезно е да обсъждам живота на другите, които не са част от моя живот.
Нямам време да управлявам чувствителността на хората, които въпреки хронологичната си възраст, са незрели.
Не мога да понасям какво правят хората, борейки се за власт.
Хората не обсъждат съдържанието, а само етикетите. Времето ми стана оскъдно да обсъждам етикети. Искам същността, душата ми бърза...
Няма много бонбони в купата...
Искам да живея до човечни хора, много човечни, които се смеят на собствените си грешки, и далеч от такива, които са станали самодоволни и самонадеяни от триумфите си, далеч от такива, изпълнени с чувствота за собствената си важност.
Искам да съм с такива, които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Такива, които избират да са на страната на истината и честността.
Важно е само това, какво прави живота ни ценен за живеене.
Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите.
Хора, които от ударите на живота са се научили да израстват с доброта в душите си.
Да... аз бързам... да живея със силата, която само зрелостта носи.
Възнамерявам да не пропилея нито едно от лакомствата, които са ми останали. Сигурен съм, че те ще бъдат още по-прелестни от тези, които съм изял досега.
Целта ми е да стигна до края доволен и в мир с любимите си хора и със съвестта си.
Надявам се, че вашата цел е същата, защото така или иначе и вие ще стигнете до края..."
/Марио де Андраде/
Странно, но и аз мисля така. Но не бързам. Сигурно защото не обръщам внимание на тези, които ме изморяват с дребнотемие. В купата са останали малко бонбони. Ще си ги хапвам бавно, наслаждавайки им се. Животът е хубав, но уморява. Всеки има своята мисия. Когато я изпълни, си отива от този свят. И няма за какво да съжалява...
цитирайinjir, прекрасен е живота, когато до теб има истински хора, и аз по малко ще хапвам от бонбоните ;)...
цитирайНапълно споделям написаното... Поздрави от Родопите!
цитирайveninski , поздрави от морето)
цитирайУмно и интелигентно, но опитвай се да не броиш бонбоните! Броените свършват бързо. Жалкото в животът е това, че като бяхме млади не се замисляхме и пренебрегвахме факта, че имало и край........
цитирайinjir написа:
Странно, но и аз мисля така. Но не бързам. Сигурно защото не обръщам внимание на тези, които ме изморяват с дребнотемие. В купата са останали малко бонбони. Ще си ги хапвам бавно, наслаждавайки им се. Животът е хубав, но уморява. Всеки има своята мисия. Когато я изпълни, си отива от този свят. И няма за какво да съжалява...
Тhe time is Now........
aip55 , отдавна не ги броя))), знам, че във всяка "купичка" има и сладки и не толкова сладки бонбони....аз не бих заменила никой от тях...и сега не ги мисля много ;)....просто забелязвам и съвсем дребните "бонбонки" и те ме радват повече...
цитирайЯ, каква жена си! Ако си и жена с минало, по-хубаво от това няма! :-)
цитирайkamosutrov, е всеки си е с минало ;)....при някои по-буйно;)....
цитирайПретоварването на настоящето с бурности, прави миналото ...интересно и не винаги годно за разказване пред широк кръг от любопитковци.
цитирайkamosutrov, не е и нужно да се разказва;)...особено пред любопитковци, няма да си показваме бонбончетата...сигурна съм, че във всяка купичка има освен шоколадови...и бонбонче-шок, и някое по-твърдо.
цитирайlubima написа:
kamosutrov, не е и нужно да се разказва;)...особено пред любопитковци, няма да си показваме бонбончетата...сигурна съм, че във всяка купичка има освен шоколадови...и бонбонче-шок, и някое по-твърдо.
Особено в любителите на квалификациите "дъртак" и "курва".
Ама за не мога да помогна на норасляците, които и 150 години да живеят, пак не могат ни догонят. Ти пък не можеш да помогнеш на онези, които наричат "курва" всяка жена, която не е спала с тях или им е показала пътя към хоризонта. :-)))))
kamosutrov, не искам и да им помагам на такива))
цитирайlubima написа:
kamosutrov, не искам и да им помагам на такива))
определиш оптимална скорост на придвижване.. :-))))))))
Не се бъркай в Божите работи Колкото ти е дадено толкова ще бъде Просто си живей живота.
цитирайНе се знае знае ли се може и повече отколкото си сега .....
цитирайalexs , може)))надявам се да е така и да съм се научила още от "опаковката" да ги познавам...горчивите и сладките
цитирай
