Потъването на лайнера "Титаник" се превръща в една от най-грандиозните трагедии на ХХ век. Сред оцелелите са и две деца, записани в листата на пътниците с имената Луис и Лола. Дълго време самоличността на цялото семейство не може да бъде изяснена и това е затруднено не само заради обстоятелствата около потъването на кораба, но и поради факта, че имената на цялото семейство – двете деца и техният овдовял баща, са фалшиви.
Снимки на Луис и Лола бяха публикувани на първа страница на всички най-главни вестници. Веднага след корабокрушението властите предприемат всички възможни мерки, за да могат децата бързо да намерят родителите си. Най-голямото дете по това време е само на три години, най-малкото - на две. Поради крехката им възраст децата няма как да бъдат разпитани за самоличността на мъжа, който е пътувал с тях.
Маргарет Бестщайн Хейс, жената, която придружава децата по време на спасяването им, изразява желание да поеме попечителство над тях. Тя става свидетел на драматична и трагична сцена – бащата на децата успява да ги прехвърли в лодка, с която извозват жени и деца, но след като извършва това, не успява да се погрижи за себе си и загива...
Луис и Лола са настанени в къщата на Маргарет Хейс след спасението. Те живеят там един месец, докато майка им Марчела Навратил не ги открива. Оказа се, че истинските имена на момчетата са Мишел и Едмънд. Измислените им имена са им дадени от баща им, който, качвайки се на Титаник, всъщност е направил опит да ги отвлече и заведе в Америка. По това време семейството вече е официално разведено, а децата живеят с майка си. Преди да замине, той казва на бившата си съпруга, че иска да отпразнува Великден с децата си, но планът, който всъщност замисля, е свързан на практика с тяхното отвличане.
На кораба той разказа за себе си, че е овдовял и че в търсене на по-добър живот пътува отвъд океана. Децата са постоянно с него и поне привидно възприемат всичко, което се случва като забавно приключение.
Когато Марчела идва да вземе децата след празниците, тя открива, че къщата е празна. Тя организира продължително търсене, което завършва с шокиращата снимка, която тя случайно вижда в един ежедневник, на която нейните синове са обозначени като "сираците на Титаник“. За да се събере отново със загубените си синове, Марчела отива в Ню Йорк, подпомагана в това от най-голямата корабоплавателна компания White Star Line.
И двете спасени момчета си спомнят трагедията от срива на "Титаник". По-късно Мишел-младши успява да си припомни странни подробности – че баща му е носел своите най-дебели дрехи, както и че е подготвил децата си по същия начин. Според него по това време баща му още е обичал майка им и с отвличането на двете деца е искал да я провокира да го последва в Америка. Това, разбира се, е теория, която ще си остане непроверена.
Години по-късно Мишел и Едмънд осъзнават, че благодарение на факта, че баща им купува билети за втора класа, те успяват да оцелеят. Пътниците от трета класа нямат този шанс за спасяване. Спомените на Мишел от преживяната катастрофа са учудващо ясни и едновременно с това покъртителни. Един от тях е за това как богаташ се опитва да си купи място в спасителна лодка, както и за жена, отново от по-заможните пътници, която освен за себе си, успява да издейства и заема допълнително място и за кучето си в спасителната лодка.
Съдбите на оцелелите от корабокрушението са различни. Мишел става професор по философия, а Едмънд - архитект. Едмонд се присъединява към френската армия по време на Втората световна война, пленен е, бяга, но умира през 1953 г. поради сериозни здравословни проблеми. По това време той е само на 43 години. Мишел, напротив, живее дълго и умира на 92 години. Пет години преди собствената си смърт, той посещава гроба на баща си, който не успява да избяга от потъващия кораб, но съумява да спаси синовете си.
