Сладката история на баклавата ни връща чак около VIII век пр. Хр., когато в Месопотамия приготвяли десерт от точени кори с мед и счукани ядки, изпечен на фурна. Гръцки търговци през античността я пренасят по Източното Средиземноморие, откъдето по-късно навлиза и в римската кухня. По време на пътешествието си през различни етноси и векове баклавата обогатява и усъвършенства своя вкус. Арменците първи й добавят канела и карамфил, а арабите я ароматизират с розова вода и кардамон.



По време на най-голямото си могъщество Турската империя владее огромна територия, която днес съвпада с ареала на баклавата - Мала Азия, Армения, Гърция, Балканите, Ирак, Палестина, Египет и Северна Африка.



Нищо чудно, че по тези места стават популярни именно сиропираните сладкиши – отначало медът, а по-късно захарният сироп действат като силни консерванти за десертите, които иначе не биха издържали и ден при знойния климат в по-голяма част от тези земи. Друга причина за огромната популярност на баклавата в ислямския свят е вярването, че двете основни съставки - медът (захарта) и ядките, са афродизиак. Подобни свойства се приписват също на канелата, карамфила и кардамона

Много интересна статия- напослесък ми се искаше да науча нещо повече за баклавата и да се убедя,че тя не е измислена от турци и араби а тук получих каквото ми беше нужно,за което благодаря!

И със шамфъстък става хубава! За афродизиака не знам! ;)

аз също мислех, че е типично турски десерт...но най-вероятно...не е точно така....въпреки, че аз правя баклава по рецептата на една туркиня, и винаги се получава уникален десерт!!!!...който обаче аз не ям)))хахахх

Вашият блог е особено приятен, поздрави от Немско- където се намират винаги турски кори, хубаво масло и орехи!