...И само нощем, само нощем 
кога и Господ спи, свит в здрача, 
си позволявам аз разкоша 
във тъмното да си поплача. 
Защо ли? Ей така, от нерви, 
от жар, от нежност и от мисли. 
Причини - колко щеш. Все черни. 

И само плач човек да иска! 

Lubima, макар и тъжно, това което си написала е много красиво. Все пак и в тъгата ни има красота, ти го потвърди...Дано сълзите от радост обаче са повече от тези от тъга. Успех!