В Индия преподават "4-те закона на духовността": - Първият казва: „Човекът, който пристига, е правилният човек“, тоест никой не влиза в живота ни „случайно“, всички хора около нас, които взаимодействат с нас, са там за нещо, за да ни накарат да се учим и да продължим напред във всяка ситуация. - Вторият закон гласи: "Това, което се случва, е единственото нещо, което може да се случи." Нищо, нищо, абсолютно нищо, което ни се случва в живота, не би могло да бъде иначе. Дори и най-малкият детайл. Няма: "ако бях направил такова нещо, щеше да се случи друго ...". не. Това, което се случва, е единственото, което може да се случи, и трябва да бъде така, за да научим съответния урок и да продължим. Всяка ситуация в живота ни е перфектна, въпреки че умовете и егото ни са устойчиви и не желаят да го приемат. - Трети казва: „Всеки момент, който започва, е подходящият момент“. Всичко започва в посочения час, нито преди, нито след. Когато сме готови да започне нещо ново в живота ни, това е мястото и времето, от където ще започне. - И четвъртият: „Когато нещо свърши, свършва“. Съвсем просто. Ако нещо е приключило в живота ни, това е за нашата еволюция, така че е по-добре да го пуснем, да вървим напред и да продължим напред, вече обогатени с този опит. Мисля, че не е случайно, че четеш това, ако този текст е попаднал в живота ти днес. Нито една капка дъжд никога не пада на грешното място ”. „Идва време в живота ти, когато се отдалечаваш от цялата драма и хората, които вярват в нея, обграждаш се с хора, които те карат да се смееш. Забравяш лошото и се фокусираш върху доброто. Обичай хора, които се отнасят добре с теб и се моли за тези, които не го правят. Животът е твърде кратък, за да бъдеш всичко друго, но не и щастлив. Падането е част от живота, ставането е отново живот “.

но открих само фатализъм.
В действителност, проблемът за отношението между ВЪЗМОЖНОСТИ и избор, между закономерност и случайност, е много по-сложен. Затова все още няма разработена Теория на "прагматичния аспект на информацията".