Постинг
15.09.2009 10:38 -
СТО......Силно Те Обичам
Баба и дядо бяха женени повече от половин век и през целия си съвместен живот, от момента на тяхната първа среща, те играеха своята малка специална игра. Целта на играта им бе да изпишат думата “сто” на изненадващо място, което другият трябва да открие. Те се редуваха да оставят думата “сто” навсякъде в дома си и веднага щом единият от тях я откриеше, негов ред бе да я скрие на следващото място.
С пръсти те изписваха думата в кутиите със захар и брашно, в очакване единият от двамата да приготви поредното ядене. Нацапваха я и върху влажните от роса стъкла на прозореца с изглед към вътрешния двор, където баба винаги ни предлагаше топъл, прясно изпечен кекс. “Сто” се изписваше на огледалото в банята, замъглено от пара след горещ душ. Думата се появяваше отново и отново след всяка баня. В един момент баба ми дори разви цяла ролка тоалетна хартия, за да остави думата “сто” на последното парче хартия. Нямаха край местата, където “сто” се появяваше. Малки бележчици с набързо надраскано “сто” върху шкафа с чинии, седалките на колата или залепени на кормилото. Бележки се натъпкваха в обувките или се оставяха под възглавниците. “Сто” се изписваше в праха на лавиците и дори се отличаваше в пепелта на камината. Тази мистериозна дума беше като мебелите – част от дома на баба и дядо.
Отне ми доста време преди да осъзная и напълно оценя играта им. Скептицизмът ме възпираше да повярвам в истинската любов, чистата и трайната. Но никога не съм се съмнявал в искрените отношения между баба и дядо. Това бе повече от техните малки игри на флирт, това бе начин на живот. Техните взаимоотношения се основаваха на преданост, страст и привързаност – чувства, които не всеки имаше късмета да изживее. Баба и дядо си държаха ръцете винаги, когато можеха. Те си открадваха по целувка винаги, когато можеха. Те си открадваха по целувка всеки път, когато се сблъскваха в тясната си кухничка. Те завършваха един друг започнатото изречение, заедно решаваха кръстословици, играеха на думи. Баба ми нашепваше колко е бил симпатичен дядо ми и колко красиво остаряваше. Тя твърдеше, че наистина е знаела как да го избере сред останалите мъже.
Преди всяко хранене те събираха ръцете си в знак на признателност за това, че са благословени с чудесно семейство, благосклонна съдба и един с друг.
Но в живота на баба и дядо имаше тъмен облак: баба страдаше от рак на гърдата. Болестта се появи първо преди 10 години. Както винаги, дядо беше с баба всяка една стъпка в борбата и с болестта. Той я утешаваше в жълтата им стая, боядисана в този цвят, за да може баба винаги да е обградена със слънце, дори когато беше твърде болна, за да излиза навън. Сега ракът отново атакуваше тялото и. С помощта на бастун и стабилната ръка на дядо те ходеха всяка сутрин на църква. Баба ставаше все по-слаба и по-слаба, докато накрая спря да излиза от къщи. За известно време дядо продължи да ходи сам на църква, молейки се на господ да помогне на баба ми. Тогава, в един ден, се случи онова, от което всички се страхувахме. Баба почина. “Сто”- това бе изписано в жълто върху розови панделки в букета с цветя на погребението на моята баба.Когато хората се разотидоха от погребението, лелите ми, чичовците, братовчедите и останалите членове на семейството се приближиха и заедно заобиколиха баба за последен път. Дядо направи крачка напред към ковчега й и разтреперан, поемайки въздух, започна да пее. През сълзи и с тъга, песента му звучеше дълбоко и гърлено като приспивна песен. Треперещ в собствената си мъка, аз никога няма да забравя този момент. Въпреки, че не можах да проумея дълбочината и силата на тяхната любов, аз зная, че имах привилегията да бъда свидетел на тази любов, чиято красота е несравнима.
СТО: Силно Tе Oбичам
С пръсти те изписваха думата в кутиите със захар и брашно, в очакване единият от двамата да приготви поредното ядене. Нацапваха я и върху влажните от роса стъкла на прозореца с изглед към вътрешния двор, където баба винаги ни предлагаше топъл, прясно изпечен кекс. “Сто” се изписваше на огледалото в банята, замъглено от пара след горещ душ. Думата се появяваше отново и отново след всяка баня. В един момент баба ми дори разви цяла ролка тоалетна хартия, за да остави думата “сто” на последното парче хартия. Нямаха край местата, където “сто” се появяваше. Малки бележчици с набързо надраскано “сто” върху шкафа с чинии, седалките на колата или залепени на кормилото. Бележки се натъпкваха в обувките или се оставяха под възглавниците. “Сто” се изписваше в праха на лавиците и дори се отличаваше в пепелта на камината. Тази мистериозна дума беше като мебелите – част от дома на баба и дядо.
Отне ми доста време преди да осъзная и напълно оценя играта им. Скептицизмът ме възпираше да повярвам в истинската любов, чистата и трайната. Но никога не съм се съмнявал в искрените отношения между баба и дядо. Това бе повече от техните малки игри на флирт, това бе начин на живот. Техните взаимоотношения се основаваха на преданост, страст и привързаност – чувства, които не всеки имаше късмета да изживее. Баба и дядо си държаха ръцете винаги, когато можеха. Те си открадваха по целувка винаги, когато можеха. Те си открадваха по целувка всеки път, когато се сблъскваха в тясната си кухничка. Те завършваха един друг започнатото изречение, заедно решаваха кръстословици, играеха на думи. Баба ми нашепваше колко е бил симпатичен дядо ми и колко красиво остаряваше. Тя твърдеше, че наистина е знаела как да го избере сред останалите мъже.
Преди всяко хранене те събираха ръцете си в знак на признателност за това, че са благословени с чудесно семейство, благосклонна съдба и един с друг.
Но в живота на баба и дядо имаше тъмен облак: баба страдаше от рак на гърдата. Болестта се появи първо преди 10 години. Както винаги, дядо беше с баба всяка една стъпка в борбата и с болестта. Той я утешаваше в жълтата им стая, боядисана в този цвят, за да може баба винаги да е обградена със слънце, дори когато беше твърде болна, за да излиза навън. Сега ракът отново атакуваше тялото и. С помощта на бастун и стабилната ръка на дядо те ходеха всяка сутрин на църква. Баба ставаше все по-слаба и по-слаба, докато накрая спря да излиза от къщи. За известно време дядо продължи да ходи сам на църква, молейки се на господ да помогне на баба ми. Тогава, в един ден, се случи онова, от което всички се страхувахме. Баба почина. “Сто”- това бе изписано в жълто върху розови панделки в букета с цветя на погребението на моята баба.Когато хората се разотидоха от погребението, лелите ми, чичовците, братовчедите и останалите членове на семейството се приближиха и заедно заобиколиха баба за последен път. Дядо направи крачка напред към ковчега й и разтреперан, поемайки въздух, започна да пее. През сълзи и с тъга, песента му звучеше дълбоко и гърлено като приспивна песен. Треперещ в собствената си мъка, аз никога няма да забравя този момент. Въпреки, че не можах да проумея дълбочината и силата на тяхната любов, аз зная, че имах привилегията да бъда свидетел на тази любов, чиято красота е несравнима.
СТО: Силно Tе Oбичам
1.
анонимен -
напишете името на автора
15.09.2009 10:41
15.09.2009 10:41
не сте вие, драга ми госпожо ;)
цитирай. анонимен....разбира се че не съм аз....но и незная кой е автора....а Вие...драга ми госпожо....ще имате ли най-сетне доблестта да влезете в блога ми с ника си???....
цитирайБлагодаря ти! Никога не съм чела нещо тук което да ме трогне повече. Сигурно ще ти се стори странно, но още докато го четях се разплаках и още не мога да спра. Това истинската история на твоите баба и дядо ли е? Благодаря за хубавата история!
цитирайА, току що видях другите коментари:) Нищо историята си остава все толкова трогателна. Много ми хареса!
цитирайдокосване до съвършенството е. Ела
цитирайtheladybird ... не е ..историята на моите баба и дядо е още по-трогателна...но и аз като теб...когато го прочетох ми си просълзиха очите....не можех да не го споделя със блогърчетата които четат блога ми...нищо, че не знам автора....жалко че не беше изписан...бих го назовала....но...е толкова тъжно и истинско...
цитирайhikari...радвам се ако ти е харесало....тъжна история....и колко много любов....дали наистина съществува...такава каквато е описана в това малко разказче...
цитирай..МНОГО ХУБАВО Е! БЛАГОДАРЯ, ЧЕ ГО СПОДЕЛИ!..ИСТИНА ЛИ Е ..НАИСТИНА ЛИ ИМА ТАКАВА ЛЮБОВ?..КОЛКО ЛИ ДРУГИ ШИФРОВАНИ НАЧИНА ИМА ДА КАЖЕШ НА НЯКОГО, ЧЕ ГО ОБИЧАШ!
цитирайpepelqnka може би някъде има....блазе на тези които са я открили...ами..да има)))но мисля, че всеки си измисля неговия си начин...за да може само с жест...поглед...или просто две букви да каже на другия, колко е важен в живота му...
цитирай
10.
анонимен -
Разкошен разказ
15.09.2009 13:45
15.09.2009 13:45
Благодаря, за емоцията !
цитирайанонимен...радвам се, че ти е допаднал.....знаеш ли...малко им завидях...и аз бих искала да намирам...и оставям на скрити места послание за любим човек...
цитирайТъжно и хубаво........сто.....
цитирай
13.
анонимен -
Красиво.........
15.09.2009 19:23
15.09.2009 19:23
разчуствах се.
Разплаках се .........
искам и аз такава любов.............
цитирайРазплаках се .........
искам и аз такава любов.............
darling кой не иска такава любов.....любов - мечта...има ли я???
цитирайmmagy ...много хубаво....и тъжно...но защо тъжно....та те се обичали....
цитирай
16.
jblog -
Много ми хареса и мисля, че истор...
16.09.2009 11:36
16.09.2009 11:36
Много ми хареса и мисля, че историята не е измислена! Подобни отношения би могла да има всяка двойка. Трудно ли е ?
цитирайjblog не! не всяка двойка....за да е истинска тази история....трябва любовта да е била като в приказките.....а тя не при всеки идва..
цитирайче си могла д абъдеш свидетел и да дишаш в такава атмосфера. Много хора никога не са би и в близост до любовта. Благодаря ти, че ни го разказа.
цитирайvictoriavselena ...не!това не е случка с моите баба и дядо...това е един красив разказ, който исках да споделя със блогърчетата които харесват блога ми../незнам автора за да го посоча...:(/..но наистина съм късметлийка...докоснала съм се до такава изпепеляваща любов!
цитирайИ Ви пожелавам и на Вас!
цитирай eien мерси за пожеланието))...Радвам се за теб....пази си я ...не при всеки идва такава любов!!
цитирайGod Bless You.
цитирайС
цитирайТ
цитирайО
цитирайБлагословени са били тези хора. СТО по 100 хиляди на квадрат и повече ,може би...
Благодаря!
цитирайБлагодаря!
galinabg дано повече хора бъдат благословенни.....
цитирайДано и ние да сме сред тях :) Хубава неделя!
цитирайgalinabg дано)))и на теб приятни почивни дни)
цитирай